Архив на публикациите

SNRI антидепресантите – от изследователските данни към практическите ползи

 

Г. Попов, Р. Мандова

Катедра по психиатрия и медицинска психология, Медицински Университет – Варна

 

 Целта на статията е да се представят двата най-използвани в клиничната практика антидепресанта от групата на SNRI venlafaxine  и duloxetine, като акцентът е върху общото и различното между тях от гледна точка на механизмите им на действие и на клиничната им ефективност.


SNRI – инхибиторите на обратния транспорт на серотонин и норадреналин са трето поколение антидепресанти, което съчетава мощността на трициклиците и поносимостта на SSRI. Тук се разглеждат два от представителите на тази група – Venlafaxine и Duloxetine.


Някои автори отпределят групата на SNRI като нещо повече от антидепресанти, като това се отнася в най-голяма степен за duloxetine, който се прилага за лечение на диабетна периферна невропатна болка (одобрена индикация от ЕМА) и отделно за фибромиалгия и хронична мускулоскелетна болка (одобрени индикации по FDA) – като цяло при хронични болкови синдроми. Болките, а и соматичните симптоми, са често наблюдавани при депресивно разстройство и особено при неговия меланхолен вариант. Особено нарастват болковите оплаквания, когато депресията се комбинира с тревожни симптоми. С оглед на това потенциалът на duloxetine да повлиява едновременно депресия и болка е изключително благоприятен фактор при лечение на пациенти с подобни индикации. Ранното повлияване на болката се оказва благоприятен вестител за постигане на ремисия при депресивни пациенти, лекувани с duloxetine.


Предимствата на venlafaxine са в случаите с тежки депресии, често съчетани с тревожност, поради дозо-зависими ефекти до 375 mg.


Нежеланите лекарствени реакции на двата антидепресанта имат сходни характеристики. Duloxetine демонстрира малко по-добър профил на поносимост, което го прави подходящ за приложение при възрастни и коморбидни със соматична патология пациенти. По отношение на сърдечната честота и кръвното налягане duloxetine има по-благоприятен профил на безопасност от venlafaxine, но от друга страна е хепатотоксичен, което го прави неподходящ за приложение при пациенти с влошени чернодробни функции.