Архив на публикациите

Диуретична терапия, хиперурикемия и сърдечносъдов риск

Доц. Яна Симова

Сити Клиник – УМБАЛ, София

 

Тиазидните диуретици могат да увеличат серумната кон­центрация на ПК с до 35%, което често предизвиква хиперу­рикемия. Hydrochlorothiazide (НСТZ), самостоятелно или в комбинация, е сред най-често използваните тиазидни диуретици, а също е и сред най-употребяваните антихипертензивни медикаменти.

Употребата на НСТZ е свързана с поредица от неже­лани метаболитни ефекти, които са във връзка (поне частично) с предизвиканата от медикамента хиперурикемия.

Хиперурикемията предизвиква повишен оксидативен стрес, което води до развитие на ендотелна дисфункция. Съответно се развива инсулинова резис­тентност, хиперинсулинемия и поява на метаболитен синдром. Ендотелната дисфункция и повишените инсулинови ни­ва увеличават уратната реабсорбция в бъбрека, с резултат – допълнително увеличение на серумната ПК и завъртане в порочен кръг. 

Неблагоприятните промени в хомеостазата на органи­зма, свързани с повишението на стойностите на ПК, са пред­поставка за възникване на сърдечносъдови заболявания, за допълнително влошаване на наличните сърдечносъдови на­рушения и имат отрицателен ефект върху прогнозата.

Според препоръките на Европейското ревматологично дружество лече­нието с ксантиноксидазни инхибитори (КОИ) - аllopurinol или febuxostat - се препоръчва като първа линия фармакологич­но уратопонижаващо лечение при подагра.



Прочетете пълната публикация