Архив на публикациите

Депресия след мозъчен инсулт: Клинични и психофармакологични аспекти

04.02.2015

Антоанета Ангелова, специализант по психиатрия, ОДПЗС – гр. Русе
Петър Маринов, психиатър и съдебен психиатър, 4ПК СБАЛНП „Св. Наум”, София,
Председател на Българската психиатрична асоциация

 

 

Мозъчният инсулт е основна причина за инвалидизация и икономически последици в развитите страни. Определението на СЗО за инсулт включва бързо разгръщащи се клинични признаци на фокално (или глобално разстройство) на мозъчните функции, което продължава повече от 24 часа или води до смърт и няма друга видима причина, освен съдов произход (Aho и съавт. 1980). Той засяга всички възрасти, но преобладава в напредналата възрастова група. Болните след инсулт често заболяват от депресия. Тя в голяма част от болните е неразпознат проблем (Hachinski, 1999). Значението на коморбидността между инсулт и ДСМИ се разпростира не само върху функционирането, икономическата тежест и качеството на живот, но вероятно и върху преживяемостта в краткосрочен и средносрочен план. Поради това от особена важност е осъзнаването на проблема, както и изграждането на ефективни лечебни стратегии, които да повлияват ДСМИ и да подобрят прогнозата при тези болни. 

 

 



Прочетете пълната публикация